ДОКАТО ВЪРВИМ КЪМ ХОРИЗОНТА
Когато бях на 20 години си мислех, че на 25 ще съм вече наясно с нещата от живота си. Неусетно станах на 25, но въпросителните просто бяха станали повече и отложих голямата развръзка за като стана на 30. Бързо подминах и 30, но възелът ставаше все по-заплетен. Осъзнах, че кръстопътят си остава все толкова объркан, че и повече дори, понеже броят на новите улици не спира да се увеличава, а пътните знаци прогресивно избледняват. С времето ми остана само равносметката, че явно все ще е така... и няма смисъл да се заблуждавам повече и да очаквам на следващата спирка да открия смисъла на пътуването. Осъзнах, че смисълът не е в гарите, а в самото пътуване.
Животът е като линията на хоризонта – човек смята, че като мине тези и онези планини, ще е вече там, но хоризонтът продължава да е все толкова далеч. А ние като цяло сме си все същите, останало ни е само разочарованието, че нищо особено не се е променило с преминаването на въпросните планини, само дето все по-бързо ни свършва въздухът, а и убедеността ни, че ще достигнем нещо кой знае колко различно, е намаляла значително.
Повечето хора в един момент осъзнават илюзорността на хоризонта и ги обзема панически страх, че остаряват. От миналото си не са доволни, а от бъдещето все по-малко очакват. И гледат ли гледат назад, с плувнали от сантименти очи, стремейки се да забавят някак хода на времето, да наваксат пропуснатото, за което си дават сметка едва когато е наистина пропуснато. Така те се движат към хоризонта, но с гръб към него, вторачени в онова, което остава необратимо назад. В този ред на мисли може да се окаже, че настоящето им е празно, условно казано, понеже бъдещето директно го запокитват в миналото, без дори да могат да го погледнат в очите и да му дадат шанс да бъде смислено настояще. Така може да мине целият им живот. Пропускат възможностите да се радват на възможностите на настоящата си възраст, само защото непрестанно страдат по пропуснатите възможности от изминалите вече години. Мисля си, че това важи за всеки от нас в една или друга степен.
Вероятно идва момент, когато някои съумяват да се отърсят от всичките си суетни грижи, амбиции и планове. И проглеждат. За да видят живота в цялото му цветно многообразие и да му се зарадват както никога досега. Обикновено се случва при най-възрастните хора. Обърнете внимание как баби и дядовци се радват на внуците си. Нима са съумявали да се радват по същия начин, когато са били млади? Тогава са били щастливи с децата си, но щастието им е било преплетено с низ от тревоги по кариерно израстване, битови проблеми, неосъществени амбиции и грандиозни планове. По- възрастните хора имат опита и способността да отсяват единствено важното, понеже мисълта им не е обременена със суетата на младостта. Понеже всичко преминава и се забравя. Понеже животът е твърде кратък, за да се тревожим за глупости. За съжаление, в повечето случаи, подобно отрезвяване идва късно.
Майка ми често ми е казвала, че всяка възраст има своите трепети, своето собствено очарование. Не спирам да мисля върху думите й и винаги съм се надявал да е права.
Когато сме на 30, съжаляваме, че не сме на 20. Когато сме на 40, съжаляваме, че не сме на 30. Когато сме на 50 си казваме „ех, защо не сме на 40, колко неща бихме направили, ако имаме втори шанс”. Това продължава през целия ни житейски път. Защо тогава не спрем да се кахърим и да изживеем годините си - колкото и да са те - по начин, по който след 10 години да не съжаляваме. Понеже едва след 10 години ще разберем колко много неща сме можели да свършим, обърнем ли се назад. Нека използваме този шанс сега.
Понякога съм имал желанието да започна нещо ново, различно. Спирала ме е мисълта, че е трябвало по-рано, че вече съм закъснял. Минат ли години, в повечето случаи съм си давал сметка, че изобщо не е било късно тогава, когато съм го мислил. Само малко повече кураж ми е бил нужен. Затова сега, струва ли ми се късно за нещо, си мисля как ли бих гледал след време на сегашните си възможности. И в повечето случаи се решавам и започвам. Дали ще е някой вид спорт, хоби, ново умение, курсове за нещо. Никога не е късно за повечето от нещата, за които се плашим, че сме изтървали момента.
Понякога разминавам някой грохнал, много възрастен човек, който едвам се движи и цялото му внимание е насочено към това да пази равновесие и да продължава да прави плахите си стъпки напред с помощта на бастуна. През няколко метра спира да почива и смирено гледа минувачите наоколо, които го заобикалят отегчени, изнервени или безразлични. Лицата на подобни възрастни хора често са повече усмихнати, отколкото намръщени. Мисля си как ли му изглеждам аз, какво ли би си помислил, ако му споделя страховете си, че съм остарял за това или за онова, че вече нямам същите шансове. Какво ли би свършил той, ако е на моето място в момента, ако изведнъж старческата немощ изчезне и се подмлади с десетки години. Вероятно в краката му ще е целият свят, с всичките възможности, които предлага на хората. Ще се почувства силен да повдига планини и да разделя морета. Защо тогава аз не го правя? Защо е нужно да дочакам неговите години, за да изляза от летаргията и лепкавата паяжина на суетните си проблеми и да видя колко по-полезен съм можел да бъда за света и за себе си?
Опитвам се, доколкото мога. А вие?
Георги Богданов Г.
Тагове:
Човек винаги е на правилното място в живота си, а възрастта е само илюзия, повлияна от физическата обвивка на битийностите ни.
Когато гледам небето винаги ме вълнуват не облаците, а тяхното преминаване.
Кръстопътищата са Избори, които ни осмислят.
Панта рей!
Споделям това. То до голяма степен отразява и моята гледна точка за нещата. Благодаря, че сподели :)
Не съжалявам за нищо, дори за грешките си. И обръщайки се назад, да... бих постъпила другояче с този ми акъл, но пък нямаше да съм аз. Опит не се налива с фуния, той се гради, а както е казал Оскар Уайлд - "Опит е името, което даваме на грешките си." :)
Поздрави!
Благодаря ви приятели че споделяте своя мироглед за нещата ^_^
Ако бях на 20, ако бях на 30, ако мога още да живея, ако... ако, това си казват неудовлетворените от себе си човеци.
Поздрав за хубавия текст!:))
Твоите включвания винаги носят много идея и смисъл със себе си. Благодаря ти!
24.10.2011 16:04
И тъй като го раздавам още в отбора на младите майки - синът ми е на 9, и тъй като постоянно намирам всеки ден нови сили и желание за живот у мен - не се замислям за преходността. :)))))))))))))))))))))))
Хубав ден от мен.
Валя
Хубав ден и от мен :)
А светът е същият, аз съм се променила - и си мисля, че и светът заедно с мен...
Много си права! Нали знаеш, винаги е странно, когато гледаме филмче от детството ни или четем забравена вече юношеска литература. Тогава най-добре разбираме как погледът ни за нещата се е променил. Героите уж са същите, но се оказва, че много често са имали да ни кажат и някои различни неща от онези, които сме съумявали да видим някога :).
Това материалът ми да е на първа страница - ако ме познаваш и следиш блога ми, ще знаеш, че това за мен е без значение. Споделям нещата, които ме вълнуват - били те белетристика в лицето на моите разкази от една страна, или материали, писани за медии, от друга, а дали блогът ми е на първа страница или не, не ме вълнува особено. В известен смисъл предпочитам да ме намират само онези, които са ме потърсили, а не да съм на мегдана, където има опасност да бъда повлечен в миш-маш от човешки страсти, глъчка, и панаир на суетата.
Поздрави и благодаря за топлите думи :)
Интересен в това отношение е и обратният вариант - героите някога са ни казвали неща, които СЕГА НЕ можем да видим/чуем/усетим... И може би в това е едно от решенията на задачата - да съумеем отново да "чуем посланието" с ушите на дете... И да действаме...:)))
Това материалът ми да е на първа страница - ако ме познаваш и следиш блога ми, ще знаеш, че това за мен е без значение. Споделям нещата, които ме вълнуват - били те белетристика в лицето на моите разкази от една страна, или материали, писани за медии, от друга, а дали блогът ми е на първа страница или не, не ме вълнува особено. В известен смисъл предпочитам да ме намират само онези, които са ме потърсили, а не да съм на мегдана, където има опасност да бъда повлечен в миш-маш от човешки страсти, глъчка, и панаир на суетата.
Поздрави и благодаря за топлите думи :)
Малко на майтап, дано не се засегнеш - хич няма да ти се отрази зле малко да излезеш на мегдана в миш-маша! :)))) Убедена съм, че ще се справиш блестящо! ;))))
А относно героите от детските книги - точно така е. Чуваме много нови неща, но за голяма част от предишните послания са ни закърнели сетивата.
24.10.2011 20:03
Поздравявам те за разишленията ти! На колко години си сега!
Бързо да се запишеш на курс по HR Академия на БАУРЧР: Добрите Практики в Развитието на Лидерството!
Шегувам се! Всеки решава сам какво и как!
Ей това е много яко, много ми хареса :)))
Поставяш акцент върху няколко интересни неща. Ще си позволя да не взимам отношение по всички, надявайки се да не забележиш :))).
Благодаря ти за коментарите - винаги са интересни!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави за постинга, беше ми много интересно!
Поздрави за темата и блестящото ѝ развиване в този постинг!
Поздрави :)
И си абсолютно прав за това: "Никога не е късно за повечето от нещата, за които се плашим, че сме изтървали момента." Нека бъдем действени в това отношение и новатори :).
Поздрави искрени!
Поздрави и на теб :)
Когато бях момче, високо колкото три ябълки
Говорех доста силно за да бъда мъж
И казвах....аз зная....аз зная...аз зная
Това беше началото, това беше пролетта
Но когато станах на 18 аз казах:
Аз зная... този път вече ...зная
И днес в дните в които се връщам
Гледам земята където все пак
съм направил първите сто стъпки
и още не зная как тя се върти
Към 25 годишна възраст аз знаех всичко
Любовта...розите...живота....парите...
Задръж любовта! Аз бях си взел от всичко!
И за щастие както приятелите
Не бях още изял целия мой хляб
Насред моя живот аз научих още....
Онова което научих се състои от три четири думи
Денят в който някой ви обича
Врамето е прекрасно!
Не мога по-добре да го кажа –
Времето е прекрасно!
И все още което ме изненадва в живота –
Аз който съм в есента на живота си
Човек забравя толкова тъжни вечери
Но никога една сутрин на нежност!
Цялата моя младост аз исках да кажа...
Аз зная!
Само че колкото повече търсех
И все по – малко знаех!
Сега вече 60 удара отмери часовникът
Аз още съм на моя прозорец
Гледам и се питам
Сега зная!
Зная че не се знае никога!
Живота....любовта....приятелите ...парите и розите
Никога не се знае нито шума нито цвета на нещата –
Това е всичко което зная!
Но това го зная!!!
http://www.youtube.com/watch?v=orDR4JA91F4
позволявам си да пусна тук при теб толкова дълъг текст, но това представлява превода на текста към песента:)))) преди време намерих това изпълнение на Жан Габен и се захласнах по него:))))))
След това отворих линка и потънах в песента. Не бях попадал на превода. Малко е да се каже, че съм впечатлен. Много, много ти благодаря! Не знам твой ли е преводът, ако ли да - голямо браво за труда!
Поздрави :)
Сърдечни поздрави!