Има ли спиране в нашето привидно забързване? Тази и други мисли доведоха до следващия ми материал, който може да бъде прочетен тук, в блога, или на следния линк: club50plus.bg/life/society/2371-zabarzano-vreme.html

ЗАБЪРЗАНО ВРЕМЕ  - СПРЕЛИ ХОРА

 

Наскоро ми се наложи преместване. С изненада установих колко много са ненужните неща, които са се събрали с годините. Всеки един дом неусетно се превръща в склад за отминалите ни спомени, материализирани във вещи, повечето от които отдавна не са ни нужни. Мислех си как като студент можех да си събера багажа само в един по-голям куфар и бях щастлив, волен, нямах усещането, че нещо ми липсва. Всяка една вещ като че ли се оказва котва, тънко въже, с което омотаваме душата си и я спъваме. Младият човек пропуска небрежно всичко край себе си и не се опитва да задържа нещата, които прелитат край него. А с годините постепенно започваме да се вкопчваме в детайлите и в стремежа си да ги направим своя собственост, ние ставаме тяхна.

Погледът ми попадна на многото стари касетки с музика, които съм събирал още от юношеските си години. Само допреди 20 години, това беше най-масовият музикален носител, който използвахме. А сега слушаме музика със съвсем други устройства, дори и от мобилните си телефони, които до не толкова отдавна също ни се струваха някакво почти немислимо далечно бъдеще.

През последните години времето като че ли някак се забързва. Това не е тенденция от вчера или днес, но напоследък е особено осезателно... особено последните 20 години. Нещата се случват с все по-висока скорост – задъхваме се, докато ги следваме, забравяме им имената, не можем да им запомним спецификациите. Търпим присмех или пренебрежително  отношение, ако не сме чували за някоя нова вещ, за която всички били говорели. В нашия материален свят, всички ние се опираме на техническите достижения и животът ни е немислим без тях – ако ги нямаше, бихме имали друг живот, който дори не можем да си представим реално какъв би бил. Все по-модерни автомобили, комуникации, компютърни технологии... Трудно ни е  да следим всичко, което се появява, не можем да им знаем дори наименованията, понеже всяка една област се разширява в геометрична прогресия.

Слушаме реклама за нов автомобил, кухненски уред, телевизор, телефон, компютърно приложение... След месец, два или малко повече слушаме за нова, подобрена версия. Спряхме да се впечатляваме, понеже някак свикнахме с шока от новото, различното, трудно можем да бъдем изненадани. А и защо да се впечатляваме, след като онова, което излиза днес с гръм и трясък, след пет години вероятно ще е безвъзвратно остаряло.

 Дали обаче във всичко това не се крие метафора за преходността на днешните ценности. Страшно би било да констатираме, че духът ни се движи паралелно с походката на материалния свят, който ни заобикаля. Грамофонът на баба ми още работи и мога да си пусна плоча на него, но много от устройствата, които имам отпреди 10 г, вече не са функционални. Не е ли това метафора за корените, които имат по-младите в сравнение с тези на по-възрастните. Нравствените устои на нашите родители, баби и дядовци са устойчиви, както и всичко, което се е правило по тяхно време. Издържало е проверката на времето и може да ни служи и до днес, ако и по-младите да сме скептични към простотата му. Днес вещите не е нужно да са трайни, понеже само след година или дори по-малко, вероятно ще са технологично остарели и ще посегнем към следващите. Така и ние като че ли не вярваме в нещо истинско и непреходно, което да си струва да съхраним, надградим и отстояваме. Ценностите ни станаха  някак временни... и не особено ценни всъщност. Услужливо безформени и по хамелеоновски променливи.

Подобни сме на растения, порасли на скала, корените ни са хилави и бледи, и малко вятър или дъжд могат да променят убежденията ни или бързо сами да се откажем от тях, понеже онова, в което вярваме, е плитко и нездраво. Ценностите ни не са здраво вкопани, както корените на дъба, а са непосредствено под повърхността, променливи и незначителни. Всичко прекалено бързо губи формата си, а ние неусетно се превръщаме в безгръбначни консуматори.

В цялото това надпреварване с технологиите ние като че ли забравяме да ценим мига, настоящия си живот. Вперили сме поглед в бъдещето, понеже то ни залива с лавина от нови и бляскави продукти, които дори не успяваме да използваме, тъй като са много нещата, в които сме се заринали, макар повечето не са ни истински необходими. Това вероятно намалява и прага ни на самокритичност. Защо да се стараем в настоящето, след като идва следващото. Всичко е преходно, за малко, бързаме към  другото и неусетно се оказваме хванати в капана на собственото си бързане, което е безсъдържателно, консуматорско, без сърцевина, а само с промоционална опаковка.

Понякога мисля за всичко това, усещам необходимост да спра, да се върна при моите родители, да посетя и къщата, в която баба ми живееше, за да си припомня колко дълбоки са корените на дъба и откъде извира живата вода.

                                                  Георги Богданов Г.

 

Когато се омъжих, живеехме в една пристройка към къща - стаичка и кухничка. С външна тоалетна.
Но тогава бяха най-хубавите ни години. После дойде демокрацията. Дойдоха предприемачите, построиха блок, ние се сдобихме с тристаен апартамент. И... всеки се тика да бъде в хола, даже там да спи :)))))))))))))))))))))))))
От 4 години си вдигнах дърмите и отидох на Владая, в една малка виличка, стаичка и кухничка, още една малка стая, баня с тоалетна....
И ми е хубаво. Защото вчера слушах връбчетата как дживкаха - а това признак, че идва слънце.
Защото по цели нощи в градината ми от април до края на юни се разпяват косове, сойки, червеношийки и още непознати за мен птици. Защото пчелите, преди да спрат в цветята, ми разказват своите приказки...
И защото щастието е вън от нас, а ние или го пускаме да влезе, или оставаме залостени.

Валя

Завидях ти - и за врабчетата, и за косовете, и за сойките, и за пчелите :). Пази си ги, както и веруюто - безценни са!

Поздрави!

Георги

но се страхувам за децата ни, те все повече заприличват на безродници, на хора без цели и ценности, въпреки нашите усилия да успеем да им вменим нашата ценностна система. Те вече не признават нашия език, нашите правила, отнасят се пренебрежително към нашите чувства, работа, постижения. Смешни сме в техните очи някак си. Дори и с това, че си пазим кутията с касетките с музика и пускаме стария грамофон. Но ние знаем, че това качество на звука не може да се постигне с мобилния телефон, ние слушаме не само музиката, но изпитваме вътрешно удовлетворение от това, в нас тя събужда чувства, спомени. А те просто куфеят, ей така, клатушкайки се на някакво парче, но без да слушат текста, без да виждат това, което иска да каже създателят на тази музика. Всичко е много сложно. Преминахме на друго ниво в отношенията към всичко, но някак си е плитко, без съдържание, да не говорим за чувства. Поздрав за хубавото есе!

много хубави думи!

Георги

страхотен текст, както винаги! Изключително верен и стойностен :)
Истински важните неща не се побират в куфар.... а в сърцето :)

и аз му се радвам. Написах неща, които често съм си мислил. Хубаво е да знам, че написаното има смисъл и за други. Понеже авторовата преценка е доста изкривена винаги.

Поздрави!

Георги

И аз съм един от спрелите хора в забързаното време...Докосването до отминалото време по описаният от теб начин събуди закътани в мен чувства...

Така ще бъде и с нашите деца, независимо от промените в живота ни!
Усмивки за теб Георги!

Ще спираме, после ще тръгваме, важното е да сме тук и да се справяме. По смисъла на онова, което прочетох при теб днес за оцеляването :) Поздрави от мен!

А аз ти желая да си запазиш оптимизма, понеже е нещо безценно!

Поздрави и на теб :)

написаното от теб Георги мислите ми се пренасяха за онези времена, които малко по малко отминават и дори отмират, нрави, обичаи, които загубват своя смисъл, защото вече не са особено ценени и се забравят. Ние с моя съпруг често си говорим на тези теми. Искаме когато ходим при нашите родители да им направим клипове за вкусни неща, които готвят, за неща, които ние не можем да правим и не знаем как, защото досега те са се грижили или за зимнината, или да направят винце, или ракийка, или да отглеждат вкусни и качествени зеленчуци и много други неща. Човек започва да се събужда в това отношение. Иска му се да се храни с добри храни, но за съжаление вече такива почти не се предлагат в нашата магазинна мрежа. Ментета трайно изместиха продуктите, които нашите баби и дядовци, майки и бащи са произвеждали в близкото минало. Ами като си отидат те ние какво ще правим като нямаме навици и не сме се научили? В нашето забързано ежедневие знаем къде е магазина, къде е пазарчето и всичко си набавяме от там. Но друго е когато ни донесат от село я кора с яйца, я големи червени домати или вкусни зеленчуци.
Та си спомних и нещо друго. Миналата година м.септември отново ходихме с моя съпруг към изоставените села около Вонеща вода, от където е излязъл рода му. Но този път се засякохме с едно семейство от Стара Загора, единствените, които се завръщат в изоставеното село от време на време в почивните си дни. В това село няма ток и вода. И те ни поканиха да им гостуваме едната вечер, зашото ние бяхме на палатка. Ако знаеш невероятен е живият огън! Страхотно огнище имат в тяхната къща и създава невероятна атмосфера! Хранихме се на свещи, ходихме до извора и си пълнихме вкусна изворна вода. И това семейство ни разказаха много интересни истории за начина на живот на хората от преди 20 години, защото от тогава е обезлюдено селото. Просто невероятни неща чува човек, но за съжаление някои от тях са си отишли с тези хора и сигурно никой не се е сетил да запише техния опит, съвет и т.н.

Така, че тази тема, за която говориш ме вълнува напоследък и е малко болна тема така да се каже, като много други неща между другото, които са свързани с неща, които си отиват и забравят, с неща, които не се ценят, но в действителност в тях има смисъл...
Поздравления за темата и размишленията, които споделяш с нас!

Много ме развълнува дългият ти коментар и това колко неща си решила да споделиш. Благодаря ти! През последния месец не ми остава време за писане и четене, поради други неща, които ми изскочиха, но е хубаво, че нещата ми имат живот със или без мен :)

Ти и съпругът ти сте невероятни хора, доколкото ви познавам от нещата, които споделяте в блога си от вашите пътувания. Записвайте си историите, които чувате. Дали ще ги споделяте веднага в блога си или ще отлежат, за да видят бял свят по-натам, оформени по различен начин - все ще е не само интересно, а полезно и безценно. Доколкото знам, вие обикаляте дори най-кривите пътечки в търсене на живи въгленчета българщина и човещинка. Малцина имат вашето вдъхновение и ентусиазъм, записвайте си нещата, сигурен съм, че са невероятни.

Сърдечни поздрави!

Георги

Невероятна детска книга! Там също пише за забързаното време и изтърваните Истински неща - и е даден Ключ как да противостоим на всичко това. То НЕ е инерция. То е Враг. А срещу Врага може да се борим...