В дните около празниците отвсякъде ме заляха новини за това как да не преям, да не се депресирам... Навсякъде изскачаха заглавия от интернет, говориха за това и по радиото, телевизора (ако и почти да не го пускам). Така се роди настоящият текст. Може да бъде прочетен по-долу, както и на следния линк: club50plus.bg/style/mirror/2228-sledpraznichnata-depresiq-tova-ne-e-za-men.html

СЛЕДПРАЗНИЧНА ДЕПРЕСИЯ – ТОВА НЕ Е ЗА МЕН

 

Отминаха новогодишните празници, позамряха ентусиазираните възгласи и  празничните звънчета от рекламите постепенно взеха да поутихват. Първите делнични дни след посрещането на Новата година за мнозина са като въздишка в самотна стая, която отеква дълго в ушите и в душите. Очакваме тези дни с мрачно предчувствие и това е единствената причина те да се оказват точно такива. В дните около Новата година, телефонът ни час по час бръмчи от смс-и, поздрави, всичко е светло, приповдигнато, хубаво... А само няколко дни по-късно всичко се е сгромолясало и ако някой все пак ни звънне, е най-често или по работа или свързано с някакви задължения. Тягостно ни е, въпреки че само преди дни сме получили пълен запас от пожелания за здраве, добро настроение, късмет и именно в началото на Новата година би трябвало да ги притежаваме в най-голяма степен - все още цели и непокътнати. Но като че ли точно тогава много от нас усещат дефицита им в най-голяма степен.

Къде остана любовта ни към другите, която така щедро раздавахме само преди няколко дни? Нали именно любовта е онова чудодейно нещо, което колкото повече раздаваме, толкова повече сърцето ни прелива от него. Защо тогава всички говорят за следпразнична депресия? Нима любовта ни и доброто ни настроение са били просто като гирляндите – шарени и бляскави, но изкуствени, които сега откачаме с досада от витрините и домовете си, прибираме ги в кутии, за да се окичим пак с тях чак следващата година. Нима любовта ни е била само маскарад, а мине ли полунощ - след отварянето на шампанското и изиграването на дунавското хоро - каляската отново се превръща в тиква, конете в мишки, а ние в прозаични измъчени хора?

Отказвам да повярвам в това. Убедил съм се, че дните ни са такива, каквито ние ги мислим. Всеки един ден от годината е еднакво добър да обичаш другия и да му го покажеш. Всеки един ден в годината си струва да бъде изживян с радост. И ако споделяш това мнение, дните след празниците са още по-добра възможност да обичаш, понеже срещаш повече хора, тръгвайки на работа, виждаш и свои приятели, които са били при семействата си по празниците и имаш истинска възможност да покажеш наистина добро отношение, различно от това да напишеш общ смс на всичките си абонати с поредното клише, което забравяш, след като натиснеш бутона „изпрати”.

Да, но как да бъде разбрано това, докато не се уточним какво всъщност празнуваме. Прасе ли колим или се дивим на раждането на Христос? Празникът на душата ли е или на стомаха? Лесно можем да проверим този въпрос. Никъде досега не съм чул да се говори за това, че някой е прекалил с любовта и вярата си по празниците, единици са светлите човешки истории, давани за пример, а в същото време отвсякъде ни заливат предупреждения и съвети как да се справим с новогодишните преяждания. Отвсякъде чувам за хора, на които им е станало тежко на стомаха, понеже са прекалили с храната и това май се превръща в тема номер едно, коментираме ли как сме изкарали. Историята се повтаря всяка година.

Докато празникът се съизмерва с изобилието на масата, нормално е веселието ни да трае колкото времето, необходимо да смелим храната и да поизтрезнеем от виното. Но ако празнуваме и нещо повече, никой не може да ни го отнеме, въпреки затихналите празнични звънчета, въпреки поруганите елхи, труповете на които надничат от контейнерите за смет. Понеже онова, с което ще сме се заредили, няма да е придружено от гаранционна карта, срок на годност и данни за производител. То ще е винаги с нас и ще ни топли, независимо от поизтънелите ни сметки, от намръщените ни колеги  в работата, от януарския студ и киша. Понеже светът е такъв, каквито сме и ние самите, и от нашата усмивка зависи това доколко усмихнат или намръщен ще е и той.

Нека бъдем малко по-позитивни – светът има нужда от нашето добро настроение и е като огледало, което отразява красиви или грозни образи според онова, което ние сме способни  да виждаме в него!

                                                                           Георги Богданов Г.

а миналия четвъртък ми се струваше, че ще умра. :))))))))))))
Сега гълтам Фромилид и обичам всички наоколо.
А иначе декември е тежък за нас:
24 - бъдни вечер - семейно събиране
25 - Коледа - семейно събиране
26 - годишнина от сватбата - семейно събиране
27 - Стефанов ден, вуючо ми - семейно събиране
28 - рожден ден на бчаща ми- семейно събиране
29 и 30 - почивка
31 - Нова година, рожден ден на бабча ми - навърши 90 - семейно събиране, ама тая неделя :))))))))))))))))))

Здрава и успешна година от мен :))))))))))))

Валя

Да са ти живи и здрави всички, Валя и още много такива "тежки" месеци ти пожелавам :)

Георги

не го приемам. Аз лично обичам на Нова година да съм си в къщи, една спокойна вечер с хората, които наистина обичам, стоплена от влюбените погледи на галещите се в нас мопсчета. Някак си е светло и празнично. А в 12,00 започва спасителната акция по спасяване на кученцата от ужаса на избухналата война навън. Ето това по-скоро не го разбирам. Това е върхът на лицемерието и избиването на комплекси(а за съжаление има случаи и на хора). С това какво показваме, обич, привързаност, радост или просто демонстрация на силата, която всъщност нямаме. Поздрави за хубавото есе. Лека и спокойна нощ!

лека нощ и на теб!

"Убедил съм се, че дните ни са такива, каквито ние ги мислим." - Абсолютно! Мен лично празниците ме уморяват...
И между другото, както сме християни само на коледа и великден, така и само тогава се сещаме да си пожелаем по нещо хубаво.....
Аз затова си ценя цветните петна в сивото ежедневие:)

и мен ме изморяват, но заради всичко онова, в което ние сме ги превърнали. Пази си цветните петна, важни са :)

навярно си чувал за хедонизъм като заболяване :) всичко в баланс е най-добре, но, но различни сме ние хората и по различен начин празнуваме и живеем в ежедневието. Любовта е там,където я потърсиш, аз днес я открих в облачетата :)

да не би да си имала предвид "хедонизъм"? Школа във философията, която ми е известна. Но болест хедоМизъм.... не знам. Всъщност едва ли има значение в случая... завиждам ти за облачетата обаче, да знаеш :).

А облачетата, наистина си беше за завист - ако ги бях снимала, щеше и ти да се порадваш, но нищо, някой друг ден и това ще се случи.
:))))

на мен са ми правили снимка как лежа по гръб, съзерцавайки небето, понеже това било много типично за мен :)

изключително важен въпрос - за празника - как го празнуваме и къде се случва той? Дали в нас или около нас? Забелязвам, че хората сме станали изключително материални и от тази гледна точка преминават и събитията и нещата през нас. И когато отсъства духовния поглед празника се превръща в ядене и пиене, но го няма другото, което осмисля този ден...

И отново копирам неша, които са важни за мен: "Убедил съм се, че дните ни са такива, каквито ние ги мислим. Всеки един ден от годината е еднакво добър да обичаш другия и да му го покажеш. Всеки един ден в годината си струва да бъде изживян с радост. " - макар, че не е лесно да съпреживяваш тази радост, но си мисля, че трябва т да се събужда в човек. И когато човек има Светлина, тогава радостта идва естествено. Трудно ли е човек да се вслуша в Светлината???

няма да добавям нищо, за да не развалям ефекта от твоите думи :). Само исках да ти благодаря за включването!