Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2011 11:48 - Подаръкът - жест или стойност
Автор: georgibogdanow Категория: Изкуство   
Прочетен: 4016 Коментари: 8 Гласове:
15

Последна промяна: 15.12.2011 11:49




Наближиха новогодишните празници и освен духовният смисъл, който носят те за голяма част от хората по света, имат и чисто практическо измерение - избирането на подарък. Няколко думи за това в следващия ми материал: club50plus.bg/style/mirror/2090-podarakat-jest-ili-stoinost.html

 

ПОДАРЪКЪТ – ЖЕСТ ИЛИ СТОЙНОСТ

 

Наближават новогодишните празници и отново на дневен ред излизат подаръците, които трябва да купим. От една страна тази мисъл ни товари, понеже е свързана с финанси, загуба на време, обикаляне. От друга страна, избирането на подарък може да е едно от най-приятните изживявания. Цялостната атмосфера около идващите празници събужда асоциации за нашето детство, когато сме броили седмиците и дните преди Нова година и това, подплатено с украсите навън, ни кара и до днес да гледаме на нещата предимно от добрата им страна. От детската ни вяра ни във вълшебства отдавна няма и помен, но парченца от нея тлеят нейде в душите ни, подхранвани от радостта на най-малките. Повечето витрини вече са украсени с гирлянди, не липсват и надписи за текущи намаления, по улиците никнат барачки, в които премръзнали чевръсти търговци ще се опитат да се възползват от традицията да се купуват подаръци.

Традицията в много случаи е хубаво нещо. Възникнала е като чудесна идея, жест към любимите хора. Подаръкът е само външната форма. Често обаче идеята липсва, но подаръци се купуват, защото така е прието, заради добро възпитание или куртоазия. Аз лично не купувам подаръци тогава, когато нямам усещането, че искам да го направя. Не бих искал да получавам чисто протоколен и формален подарък от другите, затова и не ги дарявам с  такъв. За сметка на това обичам да вземам подаръци в моменти, в които това не се очаква, когато липсва какъвто и да е повод. Случайно виждам нещо, което свързвам с някого. Представям си радостта му, а също и изненадата му, че му го подарявам напълно неочаквано. Удоволствието в такива случаи е двойно.

Когато подаряваме с желание, ние подаряваме и на себе си. Понеже удовлетворението е взаимно и вероятно тръпката ми от вълнението как ще подаря нещо другиму е дори по-силна от тази на човека, който ще получи подаръка.

Когато купуваме нещо с желание, избирането се превръща в празник за душата ни. Всяка една дреха, всяка една вещ бива мислено налагана върху човека, за когото я избираме, представяме си го, той сякаш е пред очите ни през цялото време и като че ли не сме сами в избора си, носейки мисления образ на човека, за когото избираме подарък. Ако закупим нещо с желание, това винаги се усеща и дори стойността не е толкова важна. По-високата цена дава повече възможности за избора ни, но само тя не е достатъчна да изберем най-добрия подарък. Нужно е и още нещо. Всички ние сме виждали  хора, които са облечени в нови, скъпи и маркови дрехи. Но изпод тях те са като гротеска в карнавален костюм, който са облекли по погрешка, без никаква хармония и по-скоро дрехите им са някак насила и изкуствено прикачени върху тях. Същевременно срещаме и хора, които са съвсем семпло облечени, но с вкус и цялостното им излъчване е стилно и приятно. Когато избирам подарък, винаги държа в главата си тази асоциация. Купувал съм чудесни скъпи неща, когато са ми се стрували подходящи и съм имал възможност да си го позволя, купувал съм и съвсем евтини, но водещо за мен винаги е било дали и как подаръкът ми ще пасне на човека, за когото го избирам, дори и да не разполагам с много средства.

Понякога и най-дребното нещо е напълно достатъчно. Понеже показва внимание. Претоварени сме с ангажименти, нямаме време за себе си и за другите, затова стойността - дори на най-дребния подарък - е много висока. Някой се е сетил за нас, отделил е време да закупи, да ни го подари... Вниманието е безценно, докато всичко друго има цена и етикет.

Ако детето ни иска скъпа играчка, нека му я купим, стига да имаме възможност да го сторим. Но далеч по-важно е как го възпитаваме и какви спомени ще му останат от нас, от атмосферата, която сме създали в дома ни. Понеже скъпата играчка омръзва за дни, следва искане за друга, но ако съумеем да формираме правилно отношение у децата ни, ако те усетят любовта, с която сме се постарали да им купим онова, за което сме имали възможност, то подаръкът, който ще им направим в празничната вечер ще е много по-голям от цената на закупената вещ. Понеже материалното е важно за физическото ни оцеляване и благоденствие. Но само по себе си то не е достатъчно да направи човека щастлив. Това е истина, стара, колкото света.

Ако обичаме човека, то това се усеща и вероятно всеки един наш подарък ще е   важен за него. Няма да забравя една метална количка, подарена ми от моята баба, която много обичах. Нищо и никаква количка, а така й се радвах, вероятно защото съм знаел, че е от баба ми, че е купена от нея. Помня я и до днес. Слагах си я под възглавницата и се събуждах с нея. Имах други далеч по-бляскави подаръци, които вече съм забравил. Много обичах подаръците от родителите си, чувствайки обичта им. От много роднини получавах това или онова, но обикновено бързо губех интерес към нещата, подарени ми от тях. Като че ли онова, което е избирано с много любов, има по-различно въздействие. А цената идва чак после.

За идните празници пожелавам на всеки да получи най-ценното и безценното, а именно вниманието, засвидетелствано от любимите хора. Няма по-сгряващ  подарък от този.

                                           Георги Богданов Г.





Гласувай:
15



1. mona - Подаръците...
15.12.2011 16:35
Ами, важни са според мен, да. Макар че определено предпочитам да подарявам подаръци пред това да получавам. Когато наистина мислиш с любов за човека, за когото избираш подарък, удоволствието да поднесеш вече избрания подарък е несравнимо. :)
Пожелавам ти много подаръци, избрани с любов и внимание!
Весели празници!
цитирай
2. georgibogdanow - Така е, мона,
15.12.2011 17:00
както вече написах, "Когато подаряваме с желание, ние подаряваме и на себе си.".

Благодаря за пожеланието, чудесно е!

Весели празници и на теб :)
цитирай
3. monaliza121 - Прав си, Богданов. Всеки подарък, ...
15.12.2011 21:46
Прав си, Богданов. Всеки подарък, без значение от паричната му стойност е голям подарък, когато е поднесен с обич и внимание.
Поздрав!:))
цитирай
4. georgibogdanow - Благодаря, монализа,
16.12.2011 09:21
поздрав и на теб :)
цитирай
5. tota - Добър вечер!
17.12.2011 20:42
Споделям напълно написаното от теб. Най - важно е вниманието, нежната дума. Подарък за самия жест само - някак не върви.

Поздрави!
цитирай
6. georgibogdanow - Така е, тота,
17.12.2011 20:54
не върви :)

Поздрави и на теб!
цитирай
7. makont - Сърдечен поздрав и от мен,
18.12.2011 15:17
за написаното. Да, подаръкът е радост, и това да подариш, и да получиш. Но за мен най-важно си остава обичта, когато няма възможност да направиш подарък, дали прекрасните мигове изживени заедно не заслужават същото чувство, както това от получаването на който и да е подарък. Все пак да има подаръци, подарени с любов и приети с любов. Наистина нищо не може да замени светналите очи на получилия подарък, развълнуваното и припряно шушкане на опаковката, докато стигнеш до същността. Хубави празнични дни!
цитирай
8. georgibogdanow - Благодаря ти, маконт,
18.12.2011 15:53
оставила си ми впечатление за човек, който щедро и обилно дарява хората с обичта си, без да бие барабани. Желая ти да получаваш много истински подаръци от ръцете на искрени, любящи те хора.

Сърдечни поздрави и от мен :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgibogdanow
Категория: Изкуство
Прочетен: 210379
Постинги: 31
Коментари: 478
Гласове: 4177
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031