Често си мисля за нещата, които пропускам и изобщо за всичко онова, което отминавам с лека ръка. Израз на подобна равносметка дава следващият ми материал, който може да бъде прочетен и на следния линк. club50plus.bg/style/horizons/1882-dokato-varvim-kam-xorizonta.html

ДОКАТО ВЪРВИМ КЪМ ХОРИЗОНТА

 

Когато бях на 20 години си мислех, че на 25 ще съм вече наясно с нещата от живота си. Неусетно станах на 25, но въпросителните просто бяха станали повече и отложих голямата развръзка за като стана на 30. Бързо подминах и 30, но възелът ставаше все по-заплетен. Осъзнах, че кръстопътят си остава все толкова объркан, че и повече дори, понеже броят на новите улици не спира да се увеличава, а пътните знаци прогресивно избледняват.  С времето ми остана само равносметката, че явно все ще е така... и няма смисъл да се заблуждавам повече и да очаквам на следващата спирка да открия смисъла на пътуването. Осъзнах, че смисълът не е в гарите, а в самото пътуване.

Животът е като линията на хоризонта – човек смята, че като мине тези и онези планини, ще е вече там, но хоризонтът продължава да е все толкова далеч. А ние като цяло сме си все същите, останало ни е само разочарованието, че нищо особено не се е променило с преминаването на въпросните планини, само дето все по-бързо ни свършва въздухът, а и убедеността ни, че ще достигнем нещо кой знае колко различно, е намаляла значително.

Повечето хора в един момент осъзнават илюзорността на хоризонта  и ги обзема панически страх, че остаряват. От миналото си не са доволни, а от бъдещето все по-малко очакват. И гледат ли гледат назад, с плувнали от сантименти очи, стремейки се да забавят някак хода на времето, да наваксат пропуснатото, за което си дават сметка едва когато е наистина пропуснато. Така те се движат към хоризонта, но с гръб  към него, вторачени в онова, което остава необратимо назад. В този ред на мисли може да се окаже, че настоящето им е празно, условно казано, понеже бъдещето директно го запокитват в миналото, без дори да могат да го погледнат в очите и да му дадат шанс да бъде смислено настояще. Така може да мине целият им живот. Пропускат възможностите да се радват на възможностите на настоящата си възраст, само защото непрестанно страдат по пропуснатите възможности от изминалите вече години. Мисля си, че това важи за всеки от нас в една или друга степен.

Вероятно идва момент, когато някои съумяват да се отърсят от всичките си суетни грижи, амбиции и планове. И проглеждат. За да видят живота в цялото му цветно многообразие и да му се зарадват както никога досега. Обикновено се случва при най-възрастните хора. Обърнете внимание как баби и дядовци се радват на внуците си. Нима са съумявали да се радват по същия начин, когато са били млади? Тогава са били щастливи с децата си, но щастието им е било преплетено с низ от тревоги по кариерно израстване, битови проблеми, неосъществени амбиции и грандиозни планове. По- възрастните хора имат опита и способността да отсяват единствено важното, понеже мисълта им не е обременена със суетата на младостта. Понеже всичко преминава и се забравя. Понеже животът е твърде кратък, за да се тревожим за глупости. За съжаление, в повечето случаи, подобно отрезвяване идва късно.

Майка ми често ми е казвала, че всяка възраст има своите трепети, своето собствено очарование. Не спирам да мисля върху думите й и винаги съм се надявал да е права. 

Когато сме на 30, съжаляваме, че не сме на 20. Когато сме на 40, съжаляваме, че не сме на 30. Когато сме на 50 си казваме „ех, защо не сме на 40, колко неща бихме направили, ако имаме втори шанс”. Това продължава през целия ни житейски път. Защо тогава не спрем да се кахърим и да изживеем годините си - колкото и да са те - по начин, по който след 10 години да не съжаляваме. Понеже едва след 10 години ще разберем колко много неща сме можели да свършим, обърнем ли се назад. Нека използваме този шанс сега.

Понякога съм имал желанието да започна нещо ново, различно. Спирала ме е мисълта, че е трябвало по-рано, че вече съм закъснял. Минат ли години, в повечето случаи съм си давал сметка, че изобщо не е било късно тогава, когато съм го мислил. Само малко повече кураж ми е бил нужен. Затова сега, струва ли ми се късно за нещо, си мисля как ли бих гледал след време на сегашните си възможности. И в повечето случаи се решавам и започвам. Дали ще е някой вид спорт, хоби, ново умение, курсове за нещо. Никога не е късно за повечето от нещата, за които се плашим, че сме изтървали момента.

Понякога разминавам някой грохнал, много възрастен човек, който едвам се движи и цялото му внимание е насочено към това да пази равновесие и да продължава да прави плахите си стъпки напред с помощта на бастуна. През няколко метра спира да почива и смирено гледа минувачите наоколо, които го заобикалят отегчени, изнервени или безразлични. Лицата на подобни възрастни хора често са повече усмихнати, отколкото намръщени. Мисля си как ли му изглеждам аз, какво ли би си помислил, ако му споделя страховете си, че съм остарял за това или за онова, че вече нямам същите шансове. Какво ли би свършил той, ако е на моето място в момента, ако изведнъж старческата немощ изчезне и се подмлади с десетки години. Вероятно в краката му ще е целият свят, с всичките възможности, които предлага на хората. Ще се почувства  силен да повдига планини и да разделя морета. Защо тогава аз не го правя? Защо е нужно да дочакам неговите години, за да изляза от летаргията и лепкавата паяжина на суетните си проблеми и да видя колко по-полезен съм можел да бъда за света и за себе си?

Опитвам се, доколкото мога. А вие?

                                                                   Георги Богданов Г.

Важен е не Пътят, а самото Пътуване. :)))
Човек винаги е на правилното място в живота си, а възрастта е само илюзия, повлияна от физическата обвивка на битийностите ни.
Когато гледам небето винаги ме вълнуват не облаците, а тяхното преминаване.
Кръстопътищата са Избори, които ни осмислят.
Панта рей!

"Човек винаги е на правилното място в живота си, а възрастта е само илюзия, повлияна от физическата обвивка на битийностите ни."

Споделям това. То до голяма степен отразява и моята гледна точка за нещата. Благодаря, че сподели :)

"Майка ми често ми е казвала, че всяка възраст има своите трепети, своето собствено очарование." Напълно е права! Всяка възраст има своите трепети и очарование! Въпросът е дали ще успееш да ги оцениш навреме!
Не съжалявам за нищо, дори за грешките си. И обръщайки се назад, да... бих постъпила другояче с този ми акъл, но пък нямаше да съм аз. Опит не се налива с фуния, той се гради, а както е казал Оскар Уайлд - "Опит е името, което даваме на грешките си." :)
Поздрави!

някак се чувствам щастлива от факта, че научавам подобни житейски мъдрости тъкмо навреме! За човек на моите години това е благодат :)))
Благодаря ви приятели че споделяте своя мироглед за нещата ^_^

благодаря ти, че се отби и сподели. Съгласен съм с нещата, които казваш. Поздрави и успешна седмица :)

възприемам се като какво ли не, но не и като източник на житейски мъдрости :). Просто споделих някои от мислите, които ме вълнуват. Радвам се, че си се припознала в тях и по-скоро, че са те докоснали и ти благодаря, че сподели. Поздрави :)

това е част от нашето израстване, и грешките ни, и съмнението, че нещо ни е убягнало. Всичко е процес, който завършва с края на нашия живот. Иначе не би имало развитие. Само трябва да се научим на смирение, да не сме толкова припряни, да не искаме всичко на мига и на всяка цена, трябва да се радваме на всичко, което имаме днес, да се учим от миналото и да гледаме в бъдещето с широко отворени очи. Както и преди бях писала и сега ще се повторя: И това се възпитава. Поздрав и успешна седмица.

Това е и моето разбиране, macont. Всичко е такова, каквото трябва да е. Просто понякога ми се иска да сме малко по-будни и ревностни към онова, което ни е дадено. То е безценно! Поздрави и на теб :)

Отдавна бях гледала един филм,/ не мога да си спомня нито заглавието, нито режисьора/ в който лекар беше създал серум за съживяване на мъртъвци. Стимул за това беше тъгата им, че все остават нещо несвършено на този свят. Така, той се засели на един остров, където извършваше тази дейност и живееше сживите мъртъвци. В края на филма, лекарят спря да им връща живота, дълбоко разочарован, че те не се променят. Не използваха подарената им възможност да направят пропуснатите неща в живота, а продължаваха да живеят както преди.
Ако бях на 20, ако бях на 30, ако мога още да живея, ако... ако, това си казват неудовлетворените от себе си човеци.

Поздрав за хубавия текст!:))

точно така е. Ако няма какво да ни ръчка, бихме си пропилели живота, а след време да ни е мъчно за онова, което е минало. И така година, след година, пак, и отново... Иска ми се ( в случай, че ми е дадено да остарея ) да не съжалявам за нито един ден. И това да не е само следствие от онова, че за нищо не трябва да съжаляваме, понеже е опит, но и да съм съумял да изпълня със съдържание всеки свой дъх. Подобна равносметка, е огромна привилегия за човека и не знам дали бих бил достоен за нея...

Твоите включвания винаги носят много идея и смисъл със себе си. Благодаря ти!

Сега съм на 2х24, но не намирам нищо различно - вероятно е до светоусещане.
И тъй като го раздавам още в отбора на младите майки - синът ми е на 9, и тъй като постоянно намирам всеки ден нови сили и желание за живот у мен - не се замислям за преходността. :)))))))))))))))))))))))

Хубав ден от мен.
Валя

поздрави за веруюто ти :). Не знам как бих мислил аз, стана ли на 2х24 :). Струва ми се, поне на първо четене :), че има много време дотогава, но опитът ме е научил, че годините все по-неусетно ни пренасят там, където преди ни се е струвало необозримо далечно.

Хубав ден и от мен :)

Съгласна съм с повечето коментирали съблогъри... И аз, макар да се чувствам на 14 години (а съм на 37), от известно време започнах да се хващам, че нямам същата смелост, както като на младини (условно казано) - и започнах да "работя" в насока "възвръщане на предишното светоусещане"... Къде по-успешно, къде - не...
А светът е същият, аз съм се променила - и си мисля, че и светът заедно с мен...

"... аз съм се променила - и си мисля, че и светът заедно с мен... ".

Много си права! Нали знаеш, винаги е странно, когато гледаме филмче от детството ни или четем забравена вече юношеска литература. Тогава най-добре разбираме как погледът ни за нещата се е променил. Героите уж са същите, но се оказва, че много често са имали да ни кажат и някои различни неща от онези, които сме съумявали да видим някога :).

Това материалът ми да е на първа страница - ако ме познаваш и следиш блога ми, ще знаеш, че това за мен е без значение. Споделям нещата, които ме вълнуват - били те белетристика в лицето на моите разкази от една страна, или материали, писани за медии, от друга, а дали блогът ми е на първа страница или не, не ме вълнува особено. В известен смисъл предпочитам да ме намират само онези, които са ме потърсили, а не да съм на мегдана, където има опасност да бъда повлечен в миш-маш от човешки страсти, глъчка, и панаир на суетата.

Поздрави и благодаря за топлите думи :)

Интересен в това отношение е и обратният вариант - героите някога са ни казвали неща, които СЕГА НЕ можем да видим/чуем/усетим... И може би в това е едно от решенията на задачата - да съумеем отново да "чуем посланието" с ушите на дете... И да действаме...:)))



Малко на майтап, дано не се засегнеш - хич няма да ти се отрази зле малко да излезеш на мегдана в миш-маша! :)))) Убедена съм, че ще се справиш блестящо! ;))))

Мисля, че миш-машът се справя достатъчно добре и без мен. Благодаря :)))

А относно героите от детските книги - точно така е. Чуваме много нови неща, но за голяма част от предишните послания са ни закърнели сетивата.

Само да добавя - мисълта ми не беше ти да се изявяваш (това си е твой избор и т.н.) - а че ще е много полезно повече хора да видят материала - за самите тях... :)

Единственото е - липсата на време, тъй като отговорностите с годините са строго подредени и ако трябва да приемеш още нещо ново, то - виртуозно трябва да се справяш, или просто да изоставиш нещо... Но ако погледна малко в страни от мен - мои приятели - бих казала кратичко - страхът говори.
Поздравявам те за разишленията ти! На колко години си сега!
Бързо да се запишеш на курс по HR Академия на БАУРЧР: Добрите Практики в Развитието на Лидерството!

Шегувам се! Всеки решава сам какво и как!

"Господи - научи ме на търпение - ВЕДНАГА!"

Ей това е много яко, много ми хареса :)))

Поставяш акцент върху няколко интересни неща. Ще си позволя да не взимам отношение по всички, надявайки се да не забележиш :))).

Благодаря ти за коментарите - винаги са интересни!

Аз мисля дългосрочно - напред. Сега съм на 45 и си казвам, че имам поне още толкова пред мен, но затова пък с вече придобитата мъдрост, направените грешки и колекцията от обеци за ушите :)) Хоризонтът е далеч, но можеш да избереш да ходиш по неутъпкани поляни, да построиш пътища и мостове или защо не - магистрали :)) Животът е подарък, безценен дар и трябва да му се наслаждаваме всеки миг, да го изпълваме със смислености, с очаквания за всекидневни чудеса и малки победи в стъпките ни. Възрастните хора знаят една дума най-добре, защото тя е символът на трайния успех - постоянство :) Младите нямат търпение, а възрастните - време :)) Но никога не е късно :)
Поздрави!

харесва ми онова, което си избрала да споделиш. Аз няма да го преповтарям или надграждам, само ще поставя акцент върху фразата "колекцията от обеци за ушите" - много ми хареса :)

Поздрави!

когато човек се върне в годините назад, той вижда много добре и успехите и грешките си. Грешките трудно могат да се поправят, но взели си поука от миналото, трябва да се стремим поне да не повтаряме грешките.
Поздрави за постинга, беше ми много интересно!

благодаря, че сподели! Хубав ден :)

Толкова ми е близък този ред на мисли, но не е лесно човек да се пренастрои да живее в днешния ден и само в него като последен и единствен. Вероятно съм научила, но не съм усвоила на практика този урок и той се повтаря и повтаря... Като се обърна назад, виждам, че нещата са се случили по този начин, за да подготвят следващото, което ще се случи. Нашият Създател е велик сценарист и трябва да му се доверяваме повече.
Поздрави за темата и блестящото ѝ развиване в този постинг!

Да, esen, теорията трудно се превръща в практика. Винаги за всичко... А иначе да, сценарият е перфектен, макар невинаги да го разбираме. Важното е да не спираме да се опитваме :).

Поздрави :)

трезви разсъждения Георги! Човек наистина е склонен на гледа на това, което няма и да формира в себе си погледа на скептика, който е черния, негативния поглед. Трудно е да погледнеш на това, което искваш да имаш с надежда и то да осмисли живота ти! Да имаш очакване и по скоро да чакаш сбъдването! Но си адски прав, че човек трябва да върви към него, защото ако остане на едно място или се обръща непрекъснато назад, то постоянно ще се спъва в това или онова...

И си абсолютно прав за това: "Никога не е късно за повечето от нещата, за които се плашим, че сме изтървали момента." Нека бъдем действени в това отношение и новатори :).
Поздрави искрени!

радвам се, че намираш по нещо за себе си в блога ми. Ценя високо мнението ти, знаеш колко харесвам твоите истории.

Поздрави и на теб :)

Когато бях момче, високо колкото три ябълки
Говорех доста силно за да бъда мъж
И казвах....аз зная....аз зная...аз зная
Това беше началото, това беше пролетта
Но когато станах на 18 аз казах:
Аз зная... този път вече ...зная
И днес в дните в които се връщам
Гледам земята където все пак
съм направил първите сто стъпки
и още не зная как тя се върти
Към 25 годишна възраст аз знаех всичко
Любовта...розите...живота....парите...
Задръж любовта! Аз бях си взел от всичко!
И за щастие както приятелите
Не бях още изял целия мой хляб
Насред моя живот аз научих още....
Онова което научих се състои от три четири думи
Денят в който някой ви обича
Врамето е прекрасно!
Не мога по-добре да го кажа –
Времето е прекрасно!
И все още което ме изненадва в живота –
Аз който съм в есента на живота си
Човек забравя толкова тъжни вечери
Но никога една сутрин на нежност!
Цялата моя младост аз исках да кажа...
Аз зная!
Само че колкото повече търсех
И все по – малко знаех!
Сега вече 60 удара отмери часовникът
Аз още съм на моя прозорец
Гледам и се питам
Сега зная!
Зная че не се знае никога!
Живота....любовта....приятелите ...парите и розите
Никога не се знае нито шума нито цвета на нещата –
Това е всичко което зная!
Но това го зная!!!

http://www.youtube.com/watch?v=orDR4JA91F4

позволявам си да пусна тук при теб толкова дълъг текст, но това представлява превода на текста към песента:)))) преди време намерих това изпълнение на Жан Габен и се захласнах по него:))))))

Непосредствено преди да си отворя блога и да видя коментара ти, разглеждах черно-бели снимки на стара София и си мислех за преходността на хората и нещата. Как бих мислил тогава, какво се е променило днес, в какви капани и заблуди на преходността потъва и моето Аз.

След това отворих линка и потънах в песента. Не бях попадал на превода. Малко е да се каже, че съм впечатлен. Много, много ти благодаря! Не знам твой ли е преводът, ако ли да - голямо браво за труда!

Поздрави :)

Гледай българският филм "Корави старчета" - скоро по големия екран! :))))

И аз имам писания с подобни разсъждения, в същата насока.
Сърдечни поздрави!

за последния пасаж! И аз понякога правя така. Или си мисля за хората които нямат като моите здрави нозе и ръце да вършат добри и интересни неща....

благодаря, че се отбихте по тези географски ширини :)