Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2011 15:46 - За дупките, времето и мечтите ни
Автор: georgibogdanow Категория: Изкуство   
Прочетен: 3106 Коментари: 11 Гласове:
16

Последна промяна: 16.04.2011 15:47


Споделям с вас един мой материал, който може да бъде прочетен и на следния адрес club50plus.bg/life/society/1198-2011-04-14-08-12-34.html

Ще споделя нещо за дупките по улиците – въпрос, който впечатлява със своята актуалност вече години наред. Упоритото присъствие на темата неусетно май превърна дупките в лайтмотив на съвремието ни. Придаде им ореолът на нещо, което годините няма да отмият. Нещо, което  ще е показателно и типично за нашето време и което с въздишка ще разказваме на внуците си. Така, както нашите дядовци пламенно са ни разказвали за строенето на Хаинбоаз, за това как са лежали в окопите, стиснали автомат в ръка и опитвайки се да избягват шрапнелите, така и ние ще разказваме каква огромна дупка е имало до нас, как сме я избягвали с хирургическа точност и как съседът е паднал в нея, но ние сме го измъкнали оттам с неподозирана ловкост. А казват, че борбите, мечтите и стремежите са показателни за съответното време и цената на хората в него.

Отворим ли някоя Енциклопедия, можем да видим снимки на четници, снимали се до свещеното знаме и кръстосаните пистолети. Ще видим и снимки на хайдути, застанали до вековно дърво, под което са се правили хайдушки сборища. Мисля си за тези неща, провокиран от снимки в интернет (включително и в големи новинарски сайтове) как някой се е снимал до голяма дупка, зейнала някъде, или до дупка, в която е пропаднал автомобилът му и се налага да го теглят с кран. Ако се е случило в квартала, вика си и домочадието, съседите, та всички да се увековечат до великия момент, който ще предизвика цъкане с език и дори завист у безчетен брой хора, качи ли се снимката в интернет. За мен подобни картинки са съвършена метафора за дупката, в която сме всички ние и която е показателна за нашето време – дупка, в която сме погребали идеали, амбиция и смисъл.

Има нещо много тъжно в това. Обърнем ли се назад, виждаме във всяко време, във всяка епоха, да изпъква онова, което е било най-предъвквано като тема -  нещо, което най-често е вълнувало нашите предци. Така, отворим ли историята, ще намерим освободителни въстания, борби за национално обединение, за църковна независимост, за просветна дейност и книжовно дело. Това е основното, с което свързваме съответното време. Извън трудния делник и борбата за насъщния, която е вечновалидна -  независимо дали с мотика или с клавиатура в ръка. Понякога се притеснявам дали темата за дупките няма да се окаже емблематична на нашето време. При все интернета, техническите достижения или други още по-значими теми от последните 50 години.

В новините чета за дупки, носещи имена на публични личности. Имената са им сложени от хората от съответния квартал или дори град. Чудя се дали тази тенденция няма да вземе връх и дали това не е показателно за нашето време. Някога театрите, читалищата, училищата са получавали имената на най-бележитите ни предци. Просветните центрове са олицетворявали мечтите и копнежите на всички и те са били именувани с имената на бележитите ни личности. Понеже приносът им е бил достоен, за да останат тези хора вечен нравствен императив за следващите поколения. А днес мечтите на масата яно се свежда до това дупките да бъдат запълнени и затова тях кръщаваме с героите на нашето време, от които очакваме пряко или косвено да помогнат за решаването на проблема.

Всеки познава дупките на собствената си улица. И знае как да ги избягва. Свикнали сме с тях и явят ли се нови след разтапянето на леда, започваме да гледаме на новите, все едно са новопоявили се членове в нашето семейство. Понеже човек свиква с всичко и постепенно се привързва към него. По-възрастните ги обсъждат и коментират доколко ще порастнат през зимата. Точно както някога се обсъждаха внучетата. В момента внучетата са доста по-малко отпреди. А и като цяло не ги пускат да си играят до късно на улицата. Затова и не могат да бъдат обсъждани, пък и покрай тоя грип са целите увити в шалове, та дори и с маски на лицето, та не може да се води любимата тема на кого приличат – на бащата, на майката или на тайнствения непознат, който се появяваше преди години, докато съпругът беше в командировка.

Затова пък си имаме дупки. Те също порастват, развиват се и в един момент изчезват... (обикновено преди избори). Обсъждаме тях. След време можем с носталгия да разказваме за това каква дупка е имало до нас - също както хора на пределна възраст, си спомнят на коя улица, вместо МОЛ, е имало сладкарничка и как точно са се запознали с любимия си. Човек се привързва към всичко, което е било част от младостта му. Предполагам дупките няма да са изключение.

 Понякога дупките биват запълвани и тогава все едно нещо от нас си отива. Нали казват, че човек свиквал с всичко. Имах съсед, който се радваше на една огромна дупка до тротоара, благодарение на която винаги имаше свободно място за паркиране, понеже никой не се осмеляваше да паркира в опасна близост до дупката, а съседът ми беше станал специалист. Беше доста посърнал, когато все пак я запълниха.

 Дупките имат и друго свое предимство. Понякога кварталните улички дълго време не са осветени. А като познаваш добре дупките, издрънчи ли ти колелото, лесно се ориентираш време ли е да завиеш встрани, за да уцелиш точно паркоместата пред блока, без да закачиш стърчащия наоколо храсталак.

Когато и да съм се връщал от чужбина с автобус, макар и повечето пъти да съм бил задрямал и сънен, винаги лесно съм разбирал кога сме влезли в България. Разтърсващо е!  „Какво е в България, как я намирате вие като нейни граждани? – Разтърсваща! А вие туристи, какво ще кажете за обиколката си из България? – Беше разтърсващо!”.

Георги Богданов





Тагове:   мечти,   време,   дупки,   разтърсващо,


Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. razkazvachka - Разтърсващо:))))
16.04.2011 16:55
и тъмно...
цитирай
2. edinman - Поздрави Георги за написаното!
16.04.2011 17:58
Друса,но е добре:)))
цитирай
3. dorichela - Знаеш ли,
16.04.2011 18:19
това мноооого ми напомня на един разказ на Хорхе Букай :)

Ставам сутринта.
Излизам от вкъщи.
На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея.

На следващия ден
излизам от вкъщи,
забравям, че на тротоара има яма,
и отново падам в нея.

На третия ден
Излизам от къщи и опитвам да си спомня,
че има яма на тротоара.
Въпреки това,
забравям
и падам в нея

На четвъртия ден
Излизам от къщи и опитвам да си спомня
за ямата на тротоара.
Спомням си
и въпреки това,
не виждам трапа и падам в него

На петия ден
излизам от къщи.
Спомням си, че трябва да внимавам
за ямата на тротоара,
и вървя гледайки надолу.
Виждам я и
въпреки това
падам в нея.

На шестия ден
излизам от къщи.
Спомням си за ямата на тротоара.
Търся я с поглед,
опитвам се да я прескоча,
но падам в нея.

На седмия ден
излизам от къщи.
Виждам ямата.
Засилвам се,
скачам,
с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,
но не е достатъчно и падам в нея.

На осмия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
скачам,
стигам до другата страна!
Толкова съм горд от постижението,
че празнувам с радостни подскоци....
И докато подскачам,
отново падам в рова.

На деветия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
прескачам
и продължавам пътя си.

На десетия ден,
точно днес,
разбирам,
че е по- удобно
да вървя
по отсрещния тротоар.
цитирай
4. georgibogdanow - Благодаря за коментарите,
16.04.2011 18:31
разтърсващи са, радват ме усмивките и в трите :) (ето, включих се и аз :))

Не бях чел този текст на Х.Букай - съвсем по темата е, все едно по нашите земи е писан :)
цитирай
5. makont - Е, поне ще си запомним кметовете,
18.04.2011 17:47
по дупките: Янчулевки, Софиянки, Борисовки, Фандъковки. Разтърсващо, подрусващо и тъжно. Хубава и спорна седмица!
цитирай
6. monaliza121 - Разтърсващо в буквален и преносен смисъл
18.04.2011 23:01
Ние си обичаме дупките. Дори забелязвам грижа за опазването им. Съпругът ми насипа пясък в една голяма дупка, но на другия ден някой го беше изгребал до дъно. хаха :))) А за дупките в душите на хората да не говорим...
Поздрав за постинга!:))
цитирай
7. georgibogdanow - Makont,
19.04.2011 12:15
много уважавам способността за самоирония у хората. За щастие в България се среща честичко. Хубав ден и на теб!

Monaliza121 - може съпругът ти да е запълнил точно дупката на онзи съсед, който я е ползвал като препятствие за паркиране от външни лица :)))
цитирай
8. monaliza121 - Може и така да е:))))
20.04.2011 18:16
На българина трудно може да се угоди...
цитирай
9. injir - Ей такава е BG! Разтърсваща!:)
05.05.2011 16:52
Ей такава е BG! Разтърсваща!:)
цитирай
10. pumona - Даже гледачката от блока, каза - кое дете да внимава,
05.05.2011 20:34
щото писано му било да падне в дупката пред блока.
Пък то - сите в една дупка...
Но... виждате ли слънцето и то е дупка, ако не гледаме право в очите му!
цитирай
11. georgibogdanow - Injir, Pumona, радвам се, че се о...
05.05.2011 22:38
Injir, Pumona, радвам се, че се отбихте.

Това с врачката истински ме развесели. Вземете я запълнете тази дупка пред блока и след това ходете при врачката, за да й кажете, че нищо не разбира :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgibogdanow
Категория: Изкуство
Прочетен: 210383
Постинги: 31
Коментари: 478
Гласове: 4177
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031